Утоляват ли жаждата напитките

Утоляват ли жаждата напитките
   Утоляват ли жаждата напитките за утоляване на жаждата? Какъв странен въпрос! Разбира се, щом са създадени за това. Но не!

Според мен компаниите, произвеждащи такива напитки, повече се грижат за печалбите си, отколкото за утоляването на жаждата ни. Освен това им е изгодно да купуваме продукцията им още и още. Затова, когато жадуващото ни прохлада гърло поеме глътка „Пепси“, „Кока Кола“, „Спрайт“, „Миринда“, „Севън ъп“ или друга подобна напитка, ни се иска да пием още.
   Между другото за физиолозите това поведение не е загадка. Напитките, съдържащи хранителни добавки и притежаващи ярък вкус (сладък, кисел или съчетание от двата), се използват в по-големи количества, отколкото „безвкусните“ течности, защото тази „химия“ оставя сладникав вкус и така наречената остатъчна сладост те кара да пиеш отново и отново.
{jumi[ads/ads-468.php]}
Трябва да се отбележи и това, че е възможно газираните напитки да навредят на здравето. Тези напитки играят ролята на троянски кон. Със своето съдържание те внасят в организма много нездравословни вешества. Нека разгледаме типичните компоненти на нпитките. В 100 мл „Швепс битер лимон“ на фона на хомеопатичните дози лимонов сок има 12,6 грама въглехидрати. А това означава, че във всяка чаша от горчивоки-селия „Швепс“ са разтворени четири и половина бучки захар. Съгласете се, че даже за любителите на много сладък чай или кафе това е прекалено. Много захар има и в другите напитки: в чаша «Пепси» или «Кока Кола» – малко повече от четири бучки.
Сега за горчивото, маскиращо сладкото – за хинина, който се съдържа в „Швепс“ и в другите тоници. Ефектите на хинина са много, както и страничните му ефекти. Но за щастие в „газираните“ напитки токсичните ефекти на хинина са малко вероятни. Но в САЩ, където въпросът за влиянието на хранителните добавки върху здравето се обсъжда широко и открито, се отнасят към хинина с подозрение.
За да се постигне киселият вкус, се използва най-вече лимонена киселина (хранителна добавка Е 330), орто-фосфорна киселина (Е 338) и екстракти от растения или вещества, идентични с тях (разбирай получени по химичен път). По същата рецепта обикновено се правят оцветителите и ароматизатори-те. В газираните напитки задължително има и консерванти. Най-често се използва натриев бензоат (Е 211), който би могъл да предизвиква алергии, и по-рядко калиев сорбит (Е202). В цялата тази химия са възможни варианти, но едно остава постоянно – полза за здравето от всичко това няма и няма да има.
{jumi[ads/ads-468.php]}
Ако прочетете внимателно етикета на напитката и там са посочени ас-лартам, ацесулфам, мегасуит или захарин в съчетание с изкуствени оцветители и ароматизатори, идентични на натуралните, то най-добре е да не купувате това „средство за утоляване на жаждата“. Ако изброените заместители на захарта се допълват с растителни екстракти, натурални сокове и пчелни продукти, заключението на фармаколозите е, че не е толкова опасно.
Специалистите обръщат внимание и на това, че напитките, произведе от натурални суровини, никога не са прозрачни. Прозрачност на напитката дават изкуствените вкусови и ароматизиращи компоненти, получени в резултат на химичен синтез.