Този въпрос си задават много жени след връзка, оставила им само болка, излъгани мечти и неоправдани очаквания.
Истинско щастие е да владееш езика на любовта, но малко са тези, които съумяват да го научат.
Всяка жена е изпадала в състояние на мечтателност, мислейки за принца на бял кон. Всяка една има идеализиран образ в представите си за него и, когато открие негов аналог в реалния живот, е завладяна от единствения стремеж – той да бъде неин на всяка цена. Но никога не си даваме сметка навреме, че „на всяка цена“ е много по-висока от цената, която сме склонни и е нормално да платим за това да бъдем щастливи. Късно осъзнаваме, че мечтите затова са наречени „мечти“, за да не се сбъдват.
Истинско проклятие са женската упоритост, склонността към компромиси и вечната неумираща надежда, че все някога Той ще стане по-добър, грижовен, обичлив или, простичко казано, идеален. На всяка жена й се е случвало да се оплаква на приятелките си от своята половинка и в същото време да ги увещава как той всъщност е прекрасен и добър човек и ще промени пренебрежителното си отношение.
Дори да има десетина обожатели, жената винаги се стреми към този, който е недостъпен, обвързанЗащо се влюбваме винаги в неподходящия мъж? или не може да има. Стандартна е и ситуацията, в която жените не се влюбват толкова в красиви мъже, колкото в мъже, заобиколени от красиви жени. Искаме да сме една от тях, сякаш това е начинът да се превърнем в принцеси за него, а после – единствената за него. Но това се оказва „мисия невъзможна“. Винаги искаме това, което и другите, смятайки, че е по-доброто. Винаги искаме заетите мъже, смятайки, че са по-сръчни и можещи, защото са имали опит с много жени. Но не се замисляме, че един истински донжуан трудно би се лишил от свободата си да бъде, с която поиска. Надяваме се, че ще успеем да променим мъжката природа, но след многократни опити и купища изобретателност осъзнаваме, че това е загубена кауза.
Търсим очарователния, за да може да се изфукаме с него пред приятели и познати, дори и да се държи пренебрежително към нас и да ни третира като слугини. Смятайки, че е мъжът с главно „М“ сме склонни да му угаждаме, да го носим на ръце, да го глезим, само и само да не ни зареже. Най-лесно е да се свикне с добро отношение и още по-лесно е да се злоупотреби с него – нещо, което е запазена черта на мъжете.
Неслучайно е казано, че любовта е сляпа. Една жена е способна да прости всичко, да жертва достойнството и самочувствието си, да си затвори очите за нередностите във връзката си с мъж, от когото получава всичко друго, но не и любов.
Дори и да успеете да оплетете в мрежите си някой мачо и той започне да ви сваля звезди, да ви издига на пиедестал, всичко отново е от изгрев до залез. В момента, в който той усети, че сте негово притежание, вие автоматично ставате безинтересни – негово поредно завоевание и поредна червена точка в „тефтера на свалките“. На мъжете им трябват жени, които да бъдат техни брошки и, които да носят само на специални поводи. В противен случай, в мига, в който се почувстват обвързани, си плюят на петите и дим да ги няма, като оставят след себе си sms, e-mail или просто набързо написана бележка с краткото обяснение: „Виж, повече от ясно е, че нищо сериозно не може да има между нас!“