Декември е уют.
Кори от портокали.
Пукащи дърва.
Запалени свещи.
Червено вино. Понякога розе.
Тихо пиано.
Вълнен шал и дебели чорапи.
Първи сняг.
Декември е грижа.
Внимание и мисъл към най-любимите ти хора.
Подаръци. Изненади.
Срещи.
Топло мляко с канела.
Писма картички. Очакване.
Декември е искри и фойерверки.
Блясък по улиците, в очите.
Светлини.
Декември е (равно на) сметки. Разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания.
Всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме.
Всяка неказана дума и закъснял жест.
Онзи телефонен разговор, който пропуснахме.
Пътуването, което не направихме.
Работата, която не приехме.
Думите, които не казахме.
Декември е обещания. Наравно стари и нови.
Да бъдем по-добри. По-щедри. По-благодарни.
Да мечтаем повече. Декември е поглед навътре.
Носталгия по детството.
По това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме.
По приказки с щастливи начала, не краища.
По онова утре, което все търсим и все не стигаме.
Декември е всичко в едно.
Най-студеният и най-топлият месец.
Най-пълният с хора и най-самотният.
Едновременно край и ново начало.
Прошка.
Декември идва и си отива като сън.
Всяка година се питаш кога пак стана Декември.
Никога няма да разбереш.