Антибиотици




Антибиотици
          
   Как сте? – пита лекар пациента.
             Много по-добре, докторе. Мисля, че вашето лекарство ми помогна. Стриктно следвах указанията, написани върху шишето.
              И какво пишеше там?
             „Да се държи плътно затворено.“

{jumi[ads/ads-468.php]}
           Думата „антибиотик“ произлиза от латинските думи „анти“ – против,био“ – живот. Антибиотици са веществата, които избирателно потискат жизнените функции на някои микроорганизми. Известни са около 100 вида антибиотици, но само малка част от тях се използва в медицината, защото са отрова не само за микроорганизмите, но и за човешкия организъм като , цяло.
       Дълго време антибиотиците са се  смятали за панацея и са се предписва-ли и при най-малкия признак за инфекция.  Но ефектът от тях много прилича на ефекта от „изгорената земя“. Освен много силните алергични реакции, които се проявяват под въздействието на препаратите от тази група, антибиотиците въздействат пагубно на здравето и живота на пациентите, които ги използват.
       Ето само няколко примера за коварното им действие:
                 стрептомицин – може да увреди слуховия и вестибуларния апарат;
                  биомицин – усложнения при храносмилателните органи;
                  левомицетин – задържа кръвообразуването, а това е много опасно за човешкия организъм, който се бори с инфекцията;
                  антибиотиците активно потискат жизнените функции на клетките, произвеждащи протеин (белтъчния строителен материал на зародиша) и затова някои майки, употребявали по време на бременността антибиотици, раждат нежизнеспособни или уродливи бебета.
      Здравето на бебето също е застрашено, ако поема антибиотици по време на кърменето. Всички препарати от тази група имат вредно влияние върху майката и детето, например:
                 деца, чиито майки са използвали циклофсатин, страдат от нарушена структура на костите и омекването им;
                 аминоглюкозидите и тетра циклините увреждат костите и зъбите на новородените, предразположени към болести на венците, кариеси (50 % от тези хора към тридесетата си година са принудени да ползват изкуствени челюсти);
                популярният антибиотик  стрептомицин, отнасящ се към същата категория, действа на мозъчната дейност на бебето и за дълъг период дестабилизира езиковите му функции;
                 септранът предизвиква постепенно увличаване на билирубините в червата на новороденото и може да доведе до тежко чревно разтройство, на-рушена дейност на храносмилателните органи и опасност за живота на ново-роденото;
                 пеницилинът предизвиква тежка алергична реакция при 16 % от новородените и също нарушава дейността на червата.
     Освен че антибиотиците увреждат здравето, употребата им предизвиква зависимост от тях, привикване към определен вид – налага се да се премине към по-силно действащи препарати и така организмът на напълно здрав човек може да се само-разруши.
     Но това все още не е всичко. По вина на антибиотиците човечеството е заплашено от множествена лекарствена резистентност. Ако нашето отношение към антибиотиците не се промени, към 2020 г. всички известни техни разновидности ще престанат да действат. След победата на антибиотиците над страшните инфекции оптимизмът на медиците се заменя с тревога и изумление: антибиотиците сякаш станаха любимата среда за бактериите и те, усвоили опита на „предците“ си, си изработиха защита срещу лекарствата.
     Сега медиците от цял свят с тревога отбелязват, че болести, които са били под контрол или на границата на изчезването, се завръщат. Много от тях дълго време са били успешно лекувани с антибиотици. Но минават годи-ни и микробите се приспособяват и се видоизменят. Изменят се симптомите и картината на заболяването и най- важното – не се поддават на лечение и с най-силните антибиотици. Така се появяват видоизменени туберкулозата, коремният тиф, менингитът и даже белодробните възпаления…
    В някои страни лекарствената устойчивост обхваща до 90 % от населението. Близки към тези данни са някои региони на Русия и Украйна. Специалистите намират пряка зависимост между тях и нерационалната бактериална терапия, която се предписва от лекарите, от една страна, и неконтролируемото използване на антибиотици в бита – от друга. Чуждестранните лекари изпадат в ужас, когато виждат как в нашите аптеки без рецепта може да се купи всякакъв антибиотик, дори от най-силните.
     За съжаление практика е при всяко неразположение (хрема, кашлица, главоболие) да се използват антибиотици. Струва ли си да говорим колко е вредно това за човешкия организъм? При такива заболявания най-добре е да не се хващаме за първия попаднал ни антибиотик, а да се обърнем към препаратите, изработени на растителна основа. Тези препарати с широк спектър на действие повишават имунитета на организма и заедно с това потискат инфекцията. Още по-добре е да се води здравословен начин на живот и тогава можем да забравим за антибиотиците.
    По данни на учените от Научно-изследователския институт по педиатрия на Руската академия на медицинските науки при остри респираторновирусни заболявания (ОРВИ) при децата само 6-8% от случаите трябва да се лекуват с антибиотици. Обяснението е, че при вирусна инфекция антибиотиците в най-добрия случай са безполезни, а най-често са вредни, защото заселват дихателните пътища с несвойствена за тях флора, обикновено чревна. За съжаление използването на антибиотици при лечението на деца с ОРВИ е много голямо, в поликлиниките е 65-85%, а в стационарите е 98 %.
{jumi[ads/ads-468.php]}
      Използването на антибиотици е оправдано, когато става въпрос за действително сериозна, заплашваща живота инфекция. Във всички останали случаи би трябвало да се използват други средства.
    Трябва да се отбележи, че целият спектър на вредата от антибиотиците не е проучен дoкрай и е възможно в близко бъдеще да научим и за други техни характеристики, вредни за човешкото здраве.
     Но така или иначе, засега не бихме могли да минем без антибиотици. И щом сме принудени да ги използваме, поне да го правим грамотно, за което понякога митовете за тяхното използване пречат.

  автор: По материали на чуждестранният печат