Взаимоотношенията са нещо, което се стараем да подобряваме, но дали винаги успяваме да се държим така, че да бъдем разбрани добре.
Не става въпрос за характерната и интересна загадъчност и неща, които е хубаво да запазваме за себе си. Или да усещаме кога е по-добре да не бъдем крайни в изказванията.
А за начина, по който общуваме с половинката по-пълноценно.
Дали понякога недомлъвките на жената не са прекалено често ползван подход в общуването.
Господата обаче нерядко остават не само озадачени, а и подразнени, когато жените говорят с недомлъвки.
Например въпрос към мъжа „За какво си мислиш?“ не е много подходящ, особено за онова, което една жена наистина иска да разбере. Например какви са истинските чувства, които изпитва към тях.
Дали затрудняването с неясни и теоритични въпроси, са начина за един пълноценен разговор. Особено ако мъжът не е от хората, които могат добре да четат между редовете, притежава висока интелигентност, усет…
Дали не разчитаме прекалено много на досетливостта… Или по-скоро подвеждаме към неправилни отговори и резултати?!