Живял някога един мъж, който имал четири жени.
Четвъртата си жена той обичал най-много. Осигурявал ѝ най-доброто, хранел я с най-добрите гозби, обличал я с най-скъпите дрехи, подарявал най-красивите бижута и задоволявал всичките ѝ капризи.
Мъжът обичал и третата си жена – невероятна красавица. Когато пътувал в други страни, винаги я вземал със себе си, за да могат всички да му завидят, но винаги се боял, че тя ще го напусне и ще избяга при друг.
Мъжът обичал и втората си жена – хитра и всеотдайна. Тя била довереното му лице, умна, винаги доброжелателна и търпелива. Той знаел, че винаги може да се опре на нея, да ѝ се довери в трудни времена. Когато имал проблеми, той споделял всичко с втората си жена, а тя помагала на мъжа си да се справи, била до него в трудните моменти.
Първата била най-силната и мъдрата от всичките му жени. Тя била тиха и незабележима, но винаги била до него. В трудни моменти тя му давала най-много увереност и кураж, най-ценните съвети. Тя била много предана и правела всичко възможно да запази и умножи ое повече богатството. Но, независимо от всичко това, мъжът не я обичал като останалите си три съпруги. Тя го обичала силно и безрезервно, но той с години не се сещал за нея. Никога не я питал от какво се нуждае и много рядко полагал грижи за нея.
Един ден мъжът се разболял тежко и разбрал, че идва краят на живота му. Спомнил си изминатия жизнен път, пълен с разкош и много любов. В последния си час той наредил да извикат една по една всичките му жени.
Най-напред дошла четвъртата – неговата най-голяма любов.
– Обичах те много, повече от всички, грижих се най-много за теб, пазех те… Сега, когато умирам, готова ли си да ме последваш в царството на мъртвите? – попитал я той.
– О, това е невъзможно. Длъжна съм да те изоставя завинаги. – отговорила жената и излязла от покоите му.
Натъжен, мъжът попитал третата си съпруга:
– Аз ти се възхищавах през целия си живот. Сега, когато умирам, готова ли си да ме последваш в царството на сенките?
– Не! – казала третата съпруга. – Животът е толкова красив! Когато умреш, аз мисля да се омъжа! Ще си намеря нов господар, който да се грижи за мен. Знаеш, че всички искат да ме притежават.