Не, тази статия не е сълзлива история с мрънкане, оправдания и обвинения. Тя е за бруталната реалност, от която често изместваме поглед щом ни застигне.
Тази статия е за това Как да се изправим пред реалността и да се справим с нея.
Защото дълбоко в себе си всички знаем, че кофти нещата се случват и само поведението ни във и след тези ситуации ще определи дали накрая ще се превърнем в по-силни или по-слаби личности… В лидери на себе си или жертви на света около нас.
Ще минем през трудностите или ще избягаме, като зайци в обратната посока… към старата, удобна зона на комфорт, където нищо изключително и смислено не се случва?
И ето защо…
…да ти разбият сърцето е най-хубавото нещо, което може да изживееш.
Ще разкрия името на русата кучка разбила сърцето ми след мъничко.
Спомняш ли си онова чувство, когато усещаш аромата на успеха и си готов да рискуваш всичко. Знаеш, че това е ТО, обаче не правиш нищо… защото моментът не е подходящ… и след време си казваш, ако можех да се върна, щях да действам.
Мислиш си: “Ако някога усетя това чувство отново, няма да отлагам и ще действам… няма да се откажа и ще продължа.”
Защото дълбоко в теб си усещал, че…
…това е жената…
…това е възможността…
…това е идеята…
…това е!
Обаче идва отново такава възможност и не действаш. Защо?
Защото сценарият, който разиграваш в главата си не се случва едно към едно с реалността.
Вместо да се чувстваш уверен, готов, можещ и заслужаващ, когато се появи възможността на вратата ти, ти се чувстваш несигурен, неподготвен, недостатъчен или незаслужаващ.
Виждаш, че нещата не са, като онази сцена от филма, който те надъхва с епичната или весела музика за фон, където главният герой се справя блестящо със ситуацията. Вместо това чуваш разтуптяното си сърце, стомаха ти е свит, ръцете ти са потни и треперят, а ума ти е толкова объркан, че всичко, което си си мислел, че ще кажеш и направиш, изведнъж изчезва от хоризонта на съзнанието ти. Остава една празнина, която крещи да бъде запълнена с отговори и напътствия за това как да постъпиш.
Разминаването между представа и реалност те кара да се съмняваш в крайният резултат. И това от своя страна активира защитния ти механизъм да избягаш от ситуацията, като я отложиш или се откажеш напълно.
И тук приятелю, сърцето ти бива разбито.
Не от хората срещу теб. Не от живота. От теб самия. Ти разбиваш собственото си сърце, защото упорито се надяваш, че всичко ще се случи, както си го представяш. Хванал си се за тази представа, като удавник за сламка и не приемаш никакъв друг развой на нещата, освен този.
Така пропускаш всъщност точно онова, което вместо да разбие сърцето ти, ще го изпълни със съдържанието, за което копнееш – свобода, мир, радост, значение, любов или с каквото там искаш да го запълниш.
Кое е това нещо ли? Това е любовта към себе си.
Тя не идва отвън. Тя идва от това да реализираш себе си във външният свят.
А това се случва, когато вместо да отложиш или да се откажеш от възможността, действаш или продължиш, въпреки че нещата не се случват, както си си ги представял.
Много хора, ще ти кажат да потърсиш любовта в себе си преди всичко. И до някъде са прави. Но, за може тя да се въздига отново и отново, трябва пробиваш през отлагането и отказването. Защото отвъд тях е мястото, от което ще черпиш обратната връзка, която реалността ти дава, за начини да направиш себе си по-силна личност и напътствия да реализираш потенциала си.
Онзи сценарии в главата ти всъщност може да се реализира, но едва ли ще стане от първия път. Може да си изгледал всички филми и да си прочел всички книги за това как да се справиш в ситуацията, но помни, че тялото ти все още не е усвоило поведението и действията нужни за това.